„Можехме да извършим и двете процедури сами. Самокритичността ни обаче не ни позволи."

Това каза за Здравен навигатор доц. д-р Станимир Сираков след края на двете емболизации на комплексни АВМ, извършени в УМБАЛ "Св. Иван Рилски", за които медията ни вече писа. Според неврорентгенолога разликата в опита се проявява при наличието на усложнения по време на интервенцията, които по-опитният оператор знае как да овладее. Така доц. Сираков обясни част от мотивите да покани световноизвестния проф. д-р Шарбел Монайе – специалист в транвенозния достъп при емболизации на АВМ, с когото е в тясна връзка от години. За срещата бяха селектирани пациенти с изключително рискови и сложни АВМ, които иначе е трябвало да бъдат прехвърлени в центъра на проф. Монайе.




Доц. Сираков е твърде скромен, но трябва да знаете, че той работи активно на изключително високо ниво. Излекувал е много хора, върши работата си по най-добрия възможен начин и е прекрасен в това, че търси най-добрата терапия за своите пациенти,” на свой ред каза проф. Монайе за своя колега по време на брифинг след емболизациите. Той посочи доц. Сираков за пионер в областта, съпроводен с всички трудности и битки, пред които трябва да се изправи и да поведе, за да наложи това, което върши като стандарт и да получи адекватното разбиране. „Това е наистина много важната роля на пионерството, защото резултатът е видим, но работата в залата, където е цялата сложност, остава скрита,” сподели пред медията ни френския професор.

Проф. Монайе, в какво се изразява технологичната сложност между емболизацията на леки и комплексни АВМ?

Това не е никак лесен въпрос, а е и от твърде практическо естество. Обикновено тези неща ги съобразяваме на момента по време на процедурата. Но като цяло имаме малформации, които засягат артерии, вени и артерии с вени. Последната, АВМ, е най-сложна и когато я третираме, трябва да подхождаме много избирателно като внимаваме да не нараним околната мозъчна тъкан, да не запушим съд, който е функционален, да не предизвикаме постпроцедурално кървене. Ние сме и технически зависими и техниката доста напредна, посредством която при тежки АВМ се намалява риска от исхемия и руптура по време и след процедурата.



Проф. Монайе е един от тримата най-добри неврорадиолози в света в лечението на АВМ. Неговото предложение за третиране на селектираните случаи е трансвенозно, т.е. чрез запушане на вената и последващо обработване на артериалната част от малформацията. Резултатите на проф. Монайе при трансвенозния подход са впечатляващи: висока успеваемост и много ниски нива на усложнения и смъртност. Доц. Сираков сподели, че от година и половина развиват трансвенозния метод, но на този етап е събран твърде малко опит.

Проф. Монайе, трансвенозният подход е голямо предизвикателство. На ниво пропедевтика той дори не се посочва като опция.

Като цяло АВМ са голямо предизвикателство за лечение. Моят департамент е изключително отдаден на тази област и прави много проучвания. Ние говорим много за трансвенозния подход и АВМ терапията, която е много по-сложна от лечението на аневризма и тромбектомията при инсулт, защото ако изброените се практикуват вече рутинно, то успешното лечение на АВМ изисква много практика, познаване на анатомията, познания за техниката и хемодинамиката, която настъпва. Екипната работа е от съществено значение.

Технически зависима специалност с все още развиваща се научна база. Добре ли са синхронизирани техниката и науката в ангеографската зала при третирането на АВМ?

Опитваме се да ги развиваме успоредно. Ние работим с Индустрията, даваме им обратна връзка, но също така развиваме и науката. Въпросът не опира само до апаратура и микрокатетри, а и до познание, което градим в действие. Опитваме се едното да не надхвърля възможностите на другото.

Емболизациите, които се извършиха от доц. Сираков съвместно с проф. Монайе бяха с много тежка локализация – невъзможни за класическа хирургия и неподходящи за радиохирургия. „На практика това беше единствената терапевтична опция за пациентите. И в двата случая трябваше да бъдат тотално емболизирани, не на етапи,” сподели за Здравен навигатор доц. Сираков. И при двата случая се осъществява трансартериална емболизация, верифицира се анатомията на малформацията, преценява се достъпът – трансвенозна емболизация. Използва се техника pressure cooker, след което се обръща кръвотока и ретроградно се пълни цялата малформация с тъканно лепило.

При първият случай на дете на 4,5-годишна възраст, в следствие на хеморагия се получават парези на ръка и крак. „При детенцето се надяваме парезата да се повлияе благоприятно, защото е млад организъм. Мозъкът му е по-пластичен на травми и би трябвало да го преодолее, дори да не му личи дефицитът,” каза доц. Сираков. За втория случай обаче (18-годишно момче с тежки епилептични пристъпи) специалистът сподели, че при половината пациенти АВМ не е първопричина за епилепсията. При добро развитие на постпроцедуралния период, ще трябва време да се уточни дали епилепсията е причинена от малформацията. Ако не е, то момчето ще трябва да продължи антиепилептична терапия. И двамата специалисти споделиха, че 48 часа след емболизацията са критични и в тях е възможно да настъпят усложнения.

СЛУЧАЙ 1


Верификация на малформацията


Поетапна емболизация с тъканното лепило


Постпроцедуралният резултат

СЛУЧАЙ 2


При втория пациент АВМ е парцеално емболизирана

След успешно проведените процедури с отлични резултати при ангиографската верификация, доц. Сираков изрази гордост от възможността за колаборация с проф. Монайе и съобщи, че са взели решение да продължат със съвместната работа върху селектирани сложни малформации, които професорът ще обработва у нас, вместо пациентите да се изпращат в неговия център във Франция. „По този начин българските лекари, занимаващи се в тази област, ще имат възможността да натрупат повече опит, за да можем след време да третираме успешно този вид патология,” категоричен е доц. Сираков.

По европейска статистика около 15 на 100 000 се раждат с такива малформации като едва за половината от тях се разбира; останалите протичат до живот безсимптомно. В УМБАЛ „Св. Иван Рилски” за изминалата година са обработени 39 малформации. Подходящите се насочват към радиотерапия и микрохирургия.


Артериовенозоните малформации (АВМ) са вродени малформации, които се образуват по време на вътреутробното развитие на човека и включват два вида кръвоносни съдове – артерии и вени, които по правило не трябва да имат директна връзка помежду си. Стените на арртериите са дебели, предназначени да пренасят силен кръвоток с високо налягане. Тези на вените са по-слаби, кръвотокът през тях е по-бавен, а налягането – по-слабо. Артериите снабдяват тъканните клетки с кислород благодарение на капилярна мрежа, в която кръвните клетки се движат поединично. При АВМ капилярна мрежа няма. Има мрежа от фини съдове, свързани директно с вените, в които обаче налягането не спада. Това прави силната артериална кръв потенциално опасна за някои по-слаби сегменти на стените на вените, които могат да руптират и доведат до кръвоизлив. За щастие, първоначалното кървене често се овадява от заобикалящото вътречерепно налягане, които бързо съсирват кръвта и временно спират кръвоизлива, стабилизирайки пациента. Макар и рядко причинявайки фатално кървене, всеки кръвоизлив в мозъка създава потенциално висок риск за пациента.

Идеята, която стои зад терапията на АВМ е редуцирането на риска от кървене и евентуалното й премахване. Досега медицината разполага с четири начина на поведение: микрохирургия, радиохирургия, емболизация и наблюдение, както и различни комбинации от тези методи.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече