Това отчита рехабилитаторът Валери Първановски от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

На 30 май отбелязахме Световния ден за борба с множествената склероза (МС). Въпреки че все още няма лечение на коварното и инвалидизиращо автоимунно заболяване, има терапии, които могат да забавят негови ход и да помогнат на пациентите за по-дълго време да се чувстват във форма. Един от начините да се подобри състоянието на тези болни е физиотерапията и кинезитерапията. По този въпрос разговаряме с Валери Първановски, старши рехабилитатор в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Валери Първановски е старши рехабилитатор в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Има специализации по ранна кинезитерапия и рехабилитация на гръбначно-мозъчни травми, рехабилитация при лумбална дискова болест, неврорехабилитация при редки заболявания, неврорехабилитация при заболявания на централната и периферната нервна система.

Г-н Първановски, каква е ролята на кинезитерапията и физиотерапията при лечението на пациенти с множествена склероза (МС)?

Физикалната терапия е съществена част от цялостното лечение на множествената склероза (МС) – както за възстановяване след пристъп, така и за поддържане на нарушените двигателни функции и профилактика на предотвратимата инвалидност. За рехабилитация се приемат пациенти с изяснена диагноза, които са в стадий на ремисия. Най-често болните са с церебро-спинална форма, пристъпно-прогредиентен или ремитентен ход, с оформен двигателен дефицит и с координационни нарушения. При неврорехабилитацията се разчита на едновременното прилагане и правилното съчетаване на медикаментозната терапия с определени физикални фактори, като се изхожда от изразеността на основните клинични синдроми и характера на протичането на заболяването.

Какво включва физикалната терапия?

В зависимост от формата на болестта и оплакванията, които пациентите имат, е удачно да се използват различни техники за неврорехабилитация. В началния стадий на МС може да се прави УВЧ в областта на надбъбреците, с оглед стимулиране на секрецията. При парестезии (необичайни усещания, наподобяващи „мравучкане“, парене, убождане от множество иглички или изтръпване) е удачна електрофореза с различни лекарствени средства. При спастицитет (мускулни спазми и скованост) се прилагат релаксиращи процедури (преди кинезитерапия) - hot packs, криотерапия, компреси по Кени. Галванизация по Щербак е най-подходяща при тазоворезервоарни смущения. За увеличаване силата на мускулите се прилагат електростимулации. В стадий на ремисия може да бъде полезно водо-или балнеолечение под формата на общи хвойнови, кислородни или въглекисели вани.

В кой етап на болестта е най-удачно да се прибегне до неврорехабилитация?

В зависимост от състоянието на пациента е удачно тя да започне в ранен стадий.

Специфичността на патологчния процес при множествената склероза определя сериозните различия на целите на неврорехабилитацията. За съжаление, при тези пациенти не трябва да се разчита на пълно възстановяване на двигателните функции. Напълно реална и достижима цел може да бъде удоволетворителната адаптация на болния към постепенно прогресиращия двигателен дефицит. Трудността при неврорехабилитацията е свързана с това, че инвалидизацията при тези пациенти не се проявява с определен синдром, а с цял комплекс от такива, взаимно увеличаващи негативното си влияние върху ежедневната активност (нарушения в координацията – проблеми при ходене, обличане, дори ставане от леглото; сензорни разстройства; проблеми с походката и усещанията; частични парези; емоционално-поведенчески и когнитивни нарушения). Двигателните симптоми, особено централните парези на определен стадий на заболяването, стават доминиращи и именно те пречат в най-голяма степен на ежедневната активност на тези болни. Затова обикновено съсредоточаваме вниманието си към основния синдром, т.е. двигателните разтройства.

Тук основните задачи на кинезитерапията са за поддържане на добро общо състояние, задържане развитието на процеса, увеличаване (поддържане) на мускулната сила и двигателните навици, намаление на сковаността, профилактика на мускулни и ставни схващания, осигуряване на самостоятелност в дейностите от ежедневието.

Какво се прави за облекчение на тези симптоми?

Изхождайки от сложността на патогенезата на двигателните нарушения, програмата за кинезитерапия трябва да включва:

  • Общоразвиващи и дихателни упражнения.
  • Упражнения за засегнатите мускули и мускулни групи – вкл. аналитична гимнастика, упражнения от лег, с помощ, пули-терапия (извършва се с помощта на специален уред), подводна гимнастика (при ниска температура на водата); упражнения за засегнатите или застрашени от контрактури стави и мускули; упражнения за равновесие и координация.
  • Обучение в ходене и упражнения за стабилизиране на походката.
  • Релаксиращ масаж на крайниците, при които се наблюдава пареза, подводен струев масаж.

Двигателната програма не трябва да се изпълнява наведнъж, а 3-4 пъти дневно по 15-20 минути, за да се избегне опасния термичен ефект, който води до прегряване и бърза умора на пациентите с МС. По същата причина през летните месеци е удачно да се провежда кинезитерапия извън часовия диапазон 10-16 часа.

Изключително важен момент при рехабилитацията на такива болни е обучението им в самоконтрол – както по отношение на психологичното им състояние, така и по отношение изграждане на правилен цикъл сън-бодърствуване и работа-почивка.

Упражненията само в специализирано заведение ли могат да се правят, или има и такива, с които пациентите биха могли да поддържат своя мускулен тонус и в къщи?

Не само, че е възможно, но е и силно препоръчително всеки пациент да изработи и заучи (задължително под контрола на рехабилитатор) адекватна за възможностите си кинезитерапевтична програма, която да упражнява ежедневно в домашни условия. Упражненията трябва да се изпълняват в хладно и проветриво помещение, пред огледало (по възможност). При тази индивидуална кинезитерапия се препоръчват и включване на общоукрепващи, и на дихателни упражнения, упражнения за равновесие и координация. Някои автори съветват за включване и на релаксационни техники като стречинг и т.н. Удачно е редуването на по-леки с по-натоварващи упражнения, с цел избягване на прегряване и умора.

Има ли спортове, които са вредни за пациенти с МС и съответно такива, които се отразяват положително върху тяхното състояние?

Заради опасността от термичен ефект, преди да започнат занимание с какъвто и да е спорт, тези пациенти задължително трябва да се консултират със специалист. Не са подходящи тежки физически упражнения, за които е необходимо прекомерно усилие и натоварване – вдигане на тежести, бягане, скачане и др. За задържане развитието на процеса, поддържане на мускулната сила и двигателните навици, е удачно: плуване, каране на колело, конна езда, елементи от лекоатлетически дисциплини и т.н. Изборът на спорт трябва да се съобрази с общото състояние на пациента, защото занимание, което е подходящо за един пациент, може да не е така полезно за друг.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече