Това отбеляза проф. Радка Кънева, след петото издание на Училището по персонализирана медицина.

Форумът се проведе на 6-ти юни в София, като бе посветен на персонализираната медицина в области като психиатрия, неврология и офталмология.

В рамките на срещата специалистите коментираха последните новости в тези три направления. Обсъдиха се теми като: Клиничната мас спектрометрия като платформа на персонализираната медицина в неврологията и психиатрията; Предизвикателства в диагностиката и лечението на психични болести; Геномни изследвания при афективни разстройства, шизофрения и персонализирана медицина; Приложения на фармакогеномиката при избора на лечение на психиатрични състояния. Пациентски случаи; Нашият опит в генетичната диагностика на ATTR като изискване за последваща таргетна терапия; Как генетичната диагностика при епилепсия помага при избора на терапия?; Макулна дегенерация свързана с възрастта - минало, настояще, бъдеще; Геномни изследвания на очни болести в България и др.

Какво разказа повече пред нас проф. Радка Кънева, която откри събитието:

Проф. Кънева, проведохте Училище по персонализирана медицина. Разгледахте мястото и ролята й в психиатрията, неврологията и офталмологията. Вие бяхте модератор и на първата сесия, която бе посветена на психиатрията. Кажете ни какво Ви направи впечатление и какви теми бяха представени?

Училището наблегна на постиженията на науката в областта на психиатрията, неврологията и офталмологията, които са изключително сложни и трудни за прилагане в клиничната практика области. Особено в психиатричната практика говорим винаги за комплексно заболяване, което се дължи на много фактори, като диагнозата и лечението се правят от психиатри на база на клиничните критерии за тези болести. В същото време, има голям брой пациенти, които не се повлияват от предлаганото лечение, появяват се странични ефекти, а оттам и нужда от преоптимизиране на лечението. В случая става въпрос за прецизиране на това лечение, а персонализираната медицина в психиатрията до този момент я разбираме основно като опит за прецизиране на лечението, за прецизиране на диагнозата и разбира се уточняване на какво се дължи заболяването на база на генетичните характеристики на всеки един пациент, както и базиране на другата налична информация, свързана с хода на заболяването, фамилната история, факторите и средата, свързани с болестта.

Нашето Училище иска да покаже на научната и клинична общност, както и на всички, които се интересуват от тези проблеми, какво е сегашното ниво на познания в областта и какво реално може да се направи. Поканените лектори в първата част от сесията бяха водещи клинични специалисти в областта на психиатрията – проф. Миланова, проф. Свинаров, доц. Пендичева, както и няколко колеги, които се опитват в условията на страната ни да прилагат фармакогенетични тестове за подпомагане решението на психиатъра какво лечение е най-подходящо за техните пациенти.

Самата Вие какво представихте на аудиторията?

Моята лекция беше свързана с един преглед на геномните изследвания в областта на шизофренията и афективните разстройства. Целта бе да се запознае аудиторията с основните генетични методи и търсене на генетичните причини за тези психични болести, какви са постиженията, кои са откритите гени, свързани със заболяванията; как с натрупване на информацията в тази област се оказва, че се приближаваме до старото схващане за единната психоза, за връзката между афективното разстройство и шизофренията, а именно, че част от гените, които са свързани с предразположение към шизофрения, са същите гени, които са свързани с предразположение към афективни разстройства, особено с тези, при които има и психотична симптоматика. Нещата са много по-сложни, но просто ефектите на гените могат да бъдат различни по размер при различните болести. Освен това, при всеки пациент заболяването се дължи на комбинация от генетични фактори, която е негова собствена, индивидуална. Т.е. моята тежка задача беше в рамките на около половин час да разкажа на аудиторията всичко, което се е случило в областта на психиатричната генетика в последните 10 години, както и какви са постиженията в тази област.

Какво е Вашето пожелание към колегите Ви?

Нашата цел като Асоциация по персонализирана медицина е да организираме тези Училища, което се случва повече от две години. Това бе петото поред Училище и целта ни е да се говори все повече за тези проблеми, поради факта, че медицината на бъдещето е медицината на доказателствата. Ние трябва да намерим начина и да използваме тези научни открития, които имат отношение към правилното и навременно диагностициране, правилната терапия и пр. Целта е тази информация да стигне до максимално широк кръг от клинични специалисти и пациенти, които страдат от съответните заболявания. И не на последно място – да се повиши информираността на цялото общество за това какво се знае и какво може да се направи за всяко едно от тези заболявания. Нашата амбиция е да се променят нагласите в обществото и все повече прецизната и персонализирана медицина, включително геномната медицина, да намират място в нашата здравна система, в различните направления на медицината. Прилагането на този тип изследвания в крайна сметка цели да се спести от нежелани странични ефекти, да се спестят време и разходи на здравната система и на данъкоплатеца, да се постигне по-добър терапевтичен ефект, едно по-добро здравеопазване, но не на последно място и едно по-добро качество на живот на пациентите. България е на едно от първите места по смъртност и заболеваемост от тежки, социално-значими заболявания – онкологични, сърдечносъдови, психиатрични и пр.

.

.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече