Това отбелязва доц. Венцислав Наков, УМБАЛ „Царица-Йоанна-ИСУЛ“.

Вече ви информирахме, че Националната конференция по гастроентерология с международно участие се проведе през месец май. Срещата бе с акцент върху преканцерозите на гастро-интестиналния тракт.

Събитието се организира от Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, а официален медиен партньор беше Medical News. На форума присъстваха специалисти, специализанти, а също и специалисти от други държави.

Специално интервю за нас даде и доц. Венцислав Наков, УМБАЛ „Царица-Йоанна-ИСУЛ“:

Доц. Наков, с какви впечатления оставате от Национална конференция по гастроентерология с международно участие?

Форумът бе посветен на нещо изключително важно –преканцерозите. Фактически, доколкото ние можем да се борим на този етап със злокачествените заболявания на гастро-интестиналния тракт, то това е тя е тяхната превенция. Най-типичен пример в това отношение са полипите на дебелото черво. 80% и повече от рака на дебелото черво идват от полипите. Ако ние направим изследване и „хванем“ тези полипи и ги премахнем, проблем надали ще има. Това е смисълът на превенцията, защото веднъж развили се, ставаме свидетели на тежки карциноми, в напреднал стадий и ние сме безсилни, колкото и да слушаме какви нови методи има вече на лечение.

Превенцията у нас обаче е на доста лошо ниво. Какво може да се направи в това отношение и само от здравната култура на българина ли зависи това или трябва да се вземат и мерки на ниво държава?

Лошото е, че в много случаи тази превенция не е възможна. Аз неслучайно давам пример с рака на дебелото черво, тъй като аз работя в това направление, колопроктология. Това са много непредвидими заболявания и човек без да има каквито и да е симптоми се появяват такива и той вече има рак, напреднал, с метастази. И няма такива биомаркери, които ние да следим.

Що се отнася до здравната култура – то тя не е достатъчно висока. Иначе бихме могли да направим такива програми. Преди години имаше някакъв опит за скрининг на дебелото черво, като беше избран един тест, който има 40% специфичност.

Какво е според Вас нивото на гастроентерологията в България на фона на останалите развити европейски държави?

Мисля, че е доста високо. Расте едно младо поколение, което е с прекрасна езикова култура, които са завършили у нас, а и МУ-София, където аз преподавам, виждам, че който иска да се учи, може да се научи. Самият факт, че в последните години има наплив на хора от Италия, от Канада, Англия, означава, че хората искат да се учат. И тези по-млади хора, които ходят на специализации в чужбина, те са носители на нови идеи, на авангардни идеи. Всички тези хора, които ходят на специализация в чужбина, те са носители на нови идеи, на ноу-хау, така че в нашите добри клиники се прави почти всичко, което те виждат и научават. Има обаче разлики в оборудването, макар че и апаратурата ни вече е съпоставима.

Снимка: Здравен навигатор

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече