Това отчете проф. Гилбърт Шорлеммер, съдов хирург от САЩ, член на Международния организационен комитет на конгреса на WSCTS 2019.

Проф. Шорлеммер, споделете Вашите впечатления от 29-тия Конгрес на Световната асоциация по гръдна и сърдечносъдова хирургия (WSCTS), който се проведе от 6-ти до 8-ми септември 2019 г. в София, НДК.

Смятам, че проф. Генчо Начев, президент на 29-тия конгрес на Световната асоциация по гръдна и сърдечносъдова хирургия (WSCTS 2019), е свършил отлична организационна работа. Много професионално и добре бяха подбрани темите, които бяха представени по време на срещата, като бяха обхванати ключовите специалности, представени от известни международни лекари – кардиохирургия, гръдна и съдова хирургия.

В този смисъл, мога да кажа, че България се представи на световно ниво като организация и логистика на конгреса.

На откриването на форума бяха министър-председателят на България Бойко Борисов и здравният министър Кирил Ананиев. Присъствието на подобни държавни фигури, важно ли е за Вас и евентуално защо?

Да, смятам, че е важно, тъй като по този начин се вижда до каква степен са склонни представителите на дадена държава да подкрепят системата на здравеопазването и постиженията в областта на медицината. Още повече, че е известно колко са съществени инвестициите и прогресът в областта на здравеопазването за самото общество като цяло.

В много страни обаче това не се прави, което е проблематично и неслучайно в подобни ситуации обществото е склонно да критикува своите управляващи. За мен е важно и добре, че все пак има държави, в които правителствата и представителите на държавната власт осъзнават колко е важна нашата работа, как от нея зависи просперитета и благополучието на нацията като цяло, защото здравето е един от най-съществените показатели за нивото на качество на живот.

Бяхте и сред лекторите на конгреса в областта на съдовата хирургия. На какво акцентирахте като тематика пред аудиторията?

Самият аз се занимавам преди всичко със заболяванията на аортата, така че презентациите ми бяха по тази тематика. В една от лекциите си се спрях на подхода при торако-абдоминалните аортни аневризми, а друг от докладите ми бе посветен на абдоминалните аортни аневризми; какви са новите подходи, в кои случаи можем да бъдем по-агресивни и пр.

Както е известно, аневризмите на аортата са тежко съдово заболяване. В немалко случаи то може да завърши с фатален край или тежка инвалидизация. Има два основни типа патология – дисекиращи аневризми на аортата и аневризми на аортата. Съобразно вида и локализацията на процесите, се провежда различен тип лечение. Обикновено се налага партньорсво, колаборация между съдови хирурзи и ангиолози, ендоваскуларни кардиолози и кардиохирурзи.

Какво послание бихте отправили към колегите си в България; преди всичко към по-младите от тях?

Смятам, че едно от най-съществените неща през последните години е налагането на минималноинвазивните интервенции и в нашата област. В този смисъл – нека да следят иновациите в своята област, да надграждат знанията си, да трупат и обогатяват опита си. А това се постига с много работа, но и с посещение на форуми като този, който проведохме през тази година в София.

Снимка: Здравен навигатор

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече