Терапии при паркинсонова болест – плюсове и минуси.

Ден преди началото на ХVІІІ Национален конгрес по неврология, к.к. Златни пясъци бе и домакин на Ден на Европейската академия по неврология (EAN-Day), която за първи път се провежда в България. На нея участие взе италианската невроложка и физиолог проф. д-р Стефания Лали, която работи в Humanitas Research Hospital в Милано с близо 20-годишен опит в областта на двигателните нарушения.

В Денят на EAN проф. Лали изнесе две презентации: Диагностика и лечение на паркинсонова болест (ПБ) и Терапия на късна ПБ, на които бяха представени новите терапевтични възможности за терапия на болестта. С проф. Лали говорим повече за недостатъците на тези терапии, а фокусът, който тя постави върху персонализирания подход към болния в избора на точната за него терапия, прави работата на невролога още по-отговорна и прецизна. Затова той трябва да опреснява знанията си непрекъснато, тъй като терапията на ПБ не е еднозначна: изисква проследяване, непрекъснато излизат нови данни за ефектите на някои терапевтични методи и при цялата съвкупност от моторни и немоторни симптоми трябва най-прецизно да се прилага оптималното лечение, за да се намали неблагоприятния ефект и от болестта, и от терапията.

Проф. Лали, при наличието само на немоторни симптоми може ли да се използва дълбоката мозъчна стимулация (DBS)? Както и когато има налични психологични странични ефекти от болестта?

Тревожността и апатията може да бъде повлияна чрез DBS, но да се прилага този метод само при немоторни симптоми не е добра идея.

Защото е инвазивен метод ли?

Да, но и не само: защото има по-слаб ефект върху немоторните симптоми, в сравнение с моторните.

Впечатление направи един слайд, който показва прогресията и тежестта на различни показатели на ПБ във времето: моторни и немоторни симптоми, инвалидизация, ежедневни дейности... Всички те следват сходна крива с изключение на индуцираните от Леводопа моторни усложнения, които намаляват качеството на живот, въпреки че задържат резултата в по-късен етап по-благоприятен. Не е ли парадоксално провокирането на моторни симптоми с цял тяхната по-късна превенция?

Така казано звучи парадоксално, да! Леводопа се дава за превенция на моторните и немоторните симптоми на ПБ, но в крайна сметка, на определен етап моторните симптоми се проявяват, при това усложнени най-често с дискинезия. Леводопа може да усложни и някои немоторни симптоми, като ортостатичната хипотония например. Затова трябва да се преценява добре какво и кога да се прилага като терапия при даден пациент, защото страничините ефекти на медикаментите могат да го инвалидизират допълнително.



Какво става, ако не се дава Леводопа?

Тогава болестта ще се влоши за няколко години.

Ако говорим за началото на заболяването, тогава се ползва комбинация – първият избор ще бъде не Леводопа, а комбинация напр. с МАО-В инхибитор или допаминов агонист, а когато симптомите започнат да се развиват повече, тогава даваме Леводопа.

Състоянието на стомашно-чревния тракт оказва ли влияние на медикаментите, които се приемат, при условие, че констипацията е чест немоторен симптом?

Констипацията намалява значително абсорбцията на Леводопа. В този смисъл, да. Също така инфекция с кампилобактер йеюни драматично намалява ефикасността на този медикамент.

В какво се изразяват дефицитите в терапиите за ПБ?

Нямаме никакви невропротектори, които да могат да превентират страничните ефекти на терапиите и прогресията на болестта.

Спрямо диагностиката къде са най-честите затруднения?

Трябва да се опитваме да правим по-ранна диагностика, защото при наличие на немоторни симптоми, моторните се появяват до няколко години. Така че трябва да се търсят немоторните симптоми в пациента.

Но те са толкова много и разнообразни, че рядко се асоциират с ПБ?

Така е, но има някои, които са по-показателни от други – нарушение на съня в REM фазата, особено при положителна полисомнографията. Когато има при един пациент множество немоторни симптоми като запек, проблем с потенето, хипотония, блефероспазъм и това, което вече споменах, това е аларма за невролога. Той трябва да следи отблизо този пациент.

В късната фаза може ли DBS да замени медикаментозното лечение?

Не напълно!

Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече