Това отчете проф. Илия Салтиров, ВМА.

Проф. д-р Илия Салтиров, д.м.н. е ръководител на Катедра по урология и нефрология и началник на Клиниката по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия на ВМА-София. Национален консултант по урология.

Завършва "Медицина" в Медицинския университет в София през 1983 г. Специализира "Хирургия" и "Урология" във ВМА-София.

Има научни интереси в областта на високотехнологичните и минимално инвазивни направления на съвременната урология.

След защита на дисертационни трудове получава научни звания: "кандидат на медицинските науки" (1995 г.) и "доктор на медицинските науки" (2014 г.), както и академични звания: "доцент" (2003 г.) и "професор" (2015 г).

Проф. Салтиров провежда редица следдипломни курсове и специализации в различни области на съвременната урология в България, Франция, Италия, Германия и др.

Автор е на над 200 научни публикации, учебници и монографии.

Член е на Световната урологична асоциация (SIU), на Европейската асоциация по урология (EAU), на Секцията по уролитиаза на EAU (EULIS), на South-Eastern European Group of Urolithiasis Research (SEGUR), на Международния алианс по уролитиаза (IAU), на Българско дружество по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия и др.

Проф. Салтиров е член на редакционните съвети на редица български и чуждестранни научни издания и главен редактор е на сп. “Ендоурология и минимално инвазивна хирургия”.

Проф. Салтиров, през тази година заради пандемията отложихте превърналата се в традиционна международна конференция по ендоурология. Имате ли планове все пак да обсъдите с колегите си поне част от по-интересните клинични случаи под друга форма – например като уебинар?

Да, за съжалние създалата се епидемична обстановка от разпространението на новата коронавирусна инфекция в световен мащаб, ни накара още през фервруари да вземем решение за отлагане на традиционния 11-ти по ред Симпозиум „Ендоурология и минималноинвазивна хирургия“, който беше планиран за 24 и 25 април 2020. И това решение се оказа правилно, защото в средата на месец април цяла Европа беше в извънредно положение и понасяше тежки поражения от COVID -19 инфекцията. Трябва да отбележим също, че едни от първите случаи в Евпопа на заразени пациенти, бяха на хора участвали в различни научни форуми, което определи конгресите и конференциите като опасни форми на контакт, в светлината на взетите мерки за ограничаване на заразата.

По наше мнение тази опасност все още не е отминала, въпреки разхлабването и отпадането на много ограничителни мерки в Европа и света, и опитите за възстановяване на нормални форми на общуване, работа, спорт и забавление. Разбира се Организационния комитет внимателно следи потока информация и оценява тенденциите в тази насока, но в момента сякаш се налага мнението, че до края на тази година няма да можем да проведем научното събитие в обичайния формат, дори при налагане и спазване на ограничителни и предпазни мерки.

В условията на ограничени възможности за пътуване и контакти много научни събития бяха отменени и на тяхно място започнаха да се организират т.нар. уебинари. Те дадоха чудесна възможност в различни интернет базирани платформи за обмен и споделяне на научни знания и опит. Според мен тази форма на научно общуване ще продължи да бъде популярна и да се развива, защото дава възможност за среща на експерти в различни области на съвременната медицина, с широк кръг участници по различни теми, без необходимост от пътуване, настаняване, заплащане на регистрационни такси и др. Разбира се социалното общуване при тези контакти липсва, но в случая не страда качеството на получаваните знания и за запазва безопасността на участниците.

Ние също обмисляме подобна възможност, но това което ни спира до момента е, че в научната програма на организирания от нас симпозиум залагаме на много тясна връзка между теоретичните знания и тяхното практическо приложение в различните оперативни техники. Стремим се така да свържем темите в научната програма, че веднага след като участниците чуят експертна лекция по дадена тема, изложените в нея основни теоретични насоки, да бъдат демонстрирани от водещи в Европа и света хирурзи в операционната зала по време на сесиите на хирургия в реално време. Тази специфичност и пратическа насоченост на Симпозиума „Ендоурология и минималноинвазивна хирургия“, както и участието на много чуждестранни лектори и оператори, за сега не ни позволява да се организираме в подобна форма на споделяне на знания. Но извън контекста на това научно събитие, аз лично намирам уебинарите за много полезна и ползотворна форма на научно общуване.
Как работят уролозите в условията на COVID-19?

През месеците на извънредно положение и в разгара на епидемията в Европа, уролозите работеха, както и лекарите от други хирургични специалности, в условията на ограничена планова оперативна дейност и при засилени специфични мерки за противоепидемична защита.

За да осигурим спешната помощ за нашите пациенти, дори при възникване на зараза в клиниката, в нашата болница възприехме система за работа на два екипа, на ротационен принцип, без контакт между членовете на двата екипа. Това продължи два месеца и за наша радост нямахме заразени членове на персонала или пациенти, като успяхме да покрием нуждата от спешна урологична помощ. Спазвахме стриктно предпазните мерки с носене на лични предпазни средства, поддържане на строга хигиена и изпълняване на всички дезинфекционни мероприятия по строг график. За персонала на болницата се провеждаха обучителни курсове, теоретично запознаване с характерните особености на разпространение на инфекцията, клиничните прояви на заболяването, поведение и правила при обслужване на пациенти съмнителни за инфектиране с Covid-19, поведение при съмнение за заразяване на медицински персонал или членове на техните семейства и др. Във ВМА всички тези мерки бяха взети навреме, бяха осигурени достатъчно и всички видове надежни лични предпазни средства и средства за дезинфекция. Беше създадена много ясна и точна стратегия за организация на работата и запазване на личния състав и пациентите. Това създаде условия да запазим персонала и нашите пациенти от възникване на инфекция.

След отпадане на извънредното положение, постепенно започнахме да възстановяваме плановия характер на нашата дейност. Вече напълно се върнахме към нашата обичайна натовареност, но вече работим при нови правила за организация на работата с цел максимално ограничаване на риска от зараза. Вероятно това ще продължи дълго време, но екипите вече имат опит, знания и изградени навици в тази насока. Много важен елемент в тази организация е тези мерки да се спазват и изпълняват от всички еднакво отговорно и стриктно. Индивидуалната сигурност е и гаранция за запазване на колективната сигурност.

Необходимо ли е при сегашните условия нещо да се промени като подход на работа и общуване с пациентите? Евентуално какво бихте препоръчали Вие?

Както вече споменах работим при нови правила на организация и спазване на противоепидемични мерки в ежедневната работа. От гледна точка на нашите преки задължения и отговорности в диагностиката и лечението на нашите пациенти, всичко се случва по установените и обичайни правила на добрата клинична практика. В медицината и особено в хирургията винаги е имало правила за индивидуална и колективна защита. Сега тези правила са извадени на преден план, конкретизирани са и съобразени с характеристиката на Covid-19 инфекцията и се спазват, може би по-стриктно. Ако искаме да бъдем полезни за нашите пациенти и да продължим да ги лекуваме, е необходимо да запазим и себе си и тях от възможна инфекция. Това е важно, защото се убедихме, че двата месеца на ограничителни мерки и късно търсене на специализирана медицинска помощ, наложени от разпространението на инфекцията, в някои случаи бяха довели до развитие на усложнения на заболяването при някои пациенти. В момента нашата цел е да работим в пълен обем, но за да бъде възможно това и да не допуснем заразяване на персонал и пациенти, е необходимо спазване на строги мерки, както от страна на екипа, така и от страна на пациентите.

Каква е най-често срещаната патология при Вас през тази година и има ли разлики спрямо предходните?

Урологичните заболявания през тази година нямат променен профил. Честотата им също остава непроменена. Различното е, че в последните 2-3 месеца поради променената обстановка в страната и пренастройването на здравната система за работа в условията на епидемична обстановка се промениха възможностите за достъп до специализирана помощ, както и сроковете за лечение. Но като цяло на всички спешни пациенти бяха извършвани процедури, които позволяваха окончателно лечение на по-късен етап, без опасност от усложнения. Всички онкологични пациенти също бяха лекувани без отлагане. Това, което бих искал да кажа извън контекста на конкретната обстановка е да посъветвам пациентите при симптоми от страна на отделителната система веднага да се обърнат към своя личен лекар и ако е необходимо след това да потърсят специализирана консултация. Да не прибягват до самолечение и да се доверяват на съвети на близки и познати, нито сами да оценяват сериозността на своето състояние. Навременната диагностика води и до ефективно лечение. В урологията има доста заболявания, които и без проявата на драматични симптоми могат да доведат до сериозни усложнения.
Как бихте определили нивото на урологията в страната ни спрямо развитите европейски държави?

Смея да твърдя, че българската урология е европейска урология и с нищо не отстъпва от нивото на урологията в останалите европейски страни. Ако нещо в българската урология и медицина е различно спрямо други европейски страни, това идва от организацията на здравеопазването, начина на финансирането му, както и контрола на това финансиране. В България медицината и в частност урологията, като медицинска специалност, са на много добро равнище, като технологични възможности и професионална квалификация. Дори в някои случаи българският пациент има някои предимства, като например възможността за достъп до специализирани изследвания, квалифицирана и експертна медицинска помощ в рамките на няколко дни или седмици, докато в някои европейски държави се налага пациентите да чакат за това с месеци.

Има ли нещо, с което може специалистите ни да бъдат определени като „уникални", сравнено с колегите Ви по света?

От една страна ако търсим търсим уникалност, като професионални различия, оценка и сравняване на възможности, „уникалността“ на българският лекар е в това, че той проявява своите професионални качества в не особено благоприятна и комфортна за него среда.

От друга страна, медицината изисква всеки лекар да бъде уникален, като човек, като личност, като специалист, независимо дали работи в по-добра и по-развита медицинска система. Системата, средата, е само условие, възможност за развитие на тази уникалност. Уникалност има в самата професия. И това е желанието и осъзнатата необходимост да подчиниш личността си, времето си, усилията си, страховете си, мислите си, живота си на каузата да бъдеш лечител. Да се бориш за живота на своя пациент, дори когато твоят живот е застрашен, какво може да бъде по-уникално в една професия. За съжаление, пандемията през която преминава човечеството в момента го показа за пореден път. Нека сведем глава и отдадем почит към всички медицински професионалисти, които загубиха своя живот в битката с COVID-19, докато се бореха за живота на своите пациенти!

Снимка: Здравен навигатор-Архив

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече