Д-р Росица Кръстева, председател на Клуб „Млад Онколог“, Началник Онкологичен център; Димитър Кръстев, клиничен психолог; Чавдар Хърсев, клиничен психолог

Световната пандемия от новия коронавирус, причиняващ заболяването COVID-19, предизвиква множество въпроси както сред онкологичните пациенти, така и сред специалистите онколози. Лечението на онкологичните заболявания и комплексната им специфика изискват предприемане на по-особени мерки, както от страна на нас, лекарите, така и от страна на нашите пациенти. Бързото разрастване на пандемията не даде необходимото време за провеждане на статистически значими изследвания, насочени върху големи популации, които да ни осигурят надеждни и валидни данни за изясняване на конкретния риск при онкологични пациенти в условията на активното инфекциозно заболяване и в случай на установена зараза. Въпреки това, отделни изследвания от различни краища на света и добрата мобилизация на компетентните в международно и национално ниво институции ни позволяват да внесем яснота за необходимите предпазни мерки и модифициране на установената практика.

За пациентите с онкологични заболявания рискът от по-лош изход при установяване на COVID-19 е по-голям. Заболяването се среща по-често при хора с белодробен карцином, при пациенти, преминали оперативно лечение или химиотерапия в рамките на предходния месец. За специалистите онколози е добре да имат предвид трите основни подхода, които се предлагат при лечението на пациенти с COVID-19.

  1. По отношение на незапочната адювантна химиотерапия е добре да се обмислят възможностите за нейното разумно отлагане във времето, а при пациенти, които се намират в стабилно състояние със заболявания в ендемични области, е редно да се приложи избирателен подход при определянето на оперативни интервенции. ASCO, например, препоръчва процедури в отсъствие на спешност и без риск за пациента (като мамографии и колоноскопии) да бъдат отложени в разумен срок, което се отнася и за диагностичните процедури при нискорискови за прогресия пациенти.
  2. Задължително да се прилагат по-строги разпоредби за лична защита на пациенти с онкологично заболяване или преживели такова.
  3. Към пациентите, които са с доказана инфекция с новия коронавирус, следва да се прилага по-интензивно наблюдение или лечение, което важи с особено голяма тежест за по-възрастни пациенти и за пациенти с придружаващи заболявания.

Основната цел на всички предпазни мерки и разпоредби е да се осигурят непрекъснатите грижи за пациентите. В този смисъл, в онкологичните звена обслужването на пациентите се приоритизира по спешност, като предимство се дава на активното лечение, а проследяването може да се отложи в краткосрочен план, когато това е подходящо. Пациентите с позитивен тест за SARS-CoV-2 и липса на оплаквания следва да спазват общите мерки за поведение на безсимптомни вирусоносители. От друга страна, симптоматичните болни се лекуват в определените центрове за лечение на COVID-19, като временно се спира противотуморното лечение. Относно лекарственото лечение, предвид целта ни за гарантиране на непрекъснатостта на медицинските грижи, трябва да се знае, че рутинното забавяне или отлагане на противотуморна терапия не се препоръчва. Прилага се индивидуализиран подход към всеки един пациент за оценка на състоянието, терапията и потенциалните рискове. Така, започнатото адювантно лечение не се спира, тъй като е изключително важно за общата преживяемост, лечението при метастатично заболяване е от огромно значение и забавянето му с повече от 2 седмици би рискувало прогресия на заболяването, а таргетната терапия и имунотерапията не бива да се прекъсват безпричинно. При имунотерапия може да се обмислят варианти за прилагане на 4 или 6 седмици. При пациентите на хормонотерапия може да се обмисли удължаване на протоколите, с оглед продължителността на карантинния период и с цел намаляване на събирането на много пациенти едновременно (по НРД 2020, протоколите за хормонално лечение са за срок от 1 година). Също така се предлага дистанционен контакт с цел проследяване и събиране на информация от пациентите, при необходимост от контролни изследвания те да бъдат правени в близост до местоположението на пациента, а при необходимост от преглед и/или допълнителни изследвания, приемът да е във време, различно от приема на останалите пациенти. Към момента няма данни пациентите на имунотерапия да са по-уязвима група по отношение на заразяване или протичане на COVID-19.

За самите пациенти е изключително важно да са информирани от надеждни източници и да поддържат връзка със своите лекари. Всеки път, когато това е възможно, тази връзка трябва да става дистанционно, по телефона или чрез Интернет. Стриктното спазване на предпазните мерки и ограничения, разпоредени в условията на извънредното положение, е от голямо значение за намаляване на риска от инфекция.

И пациентите, и здравните специалисти са поставени в ново положение, което изисква бърза адаптация и това изправя всички ни пред множество психологически предизвикателства. Лекарите са подложени на значително по-високи нива на стрес и затова е редно да вземат предпазни мерки навреме. Те включват, преди всичко, придържане към надеждни и проверени източници на информация. По този начин не само могат да защитят себе си, но и да предоставят успокояваща и вярна информация на своите пациенти, като в същото време отстранят дезинформацията, която повишава опасността от психичен дистрес и грешни нагласи при пациентите. Медицинските специалисти трябва да очакват разнородни реакции на повишения стрес и препоръката е да не ги игнорират, а да им обръщат внимание, за да могат да реагират навреме и да понижат зловредното им влияние. Съществуват конкретни психологически препоръки, които са насочени както към пациентите, така и към специалистите по здравеопазване.

  1. Спазване на ясно определен дневен режим за хората, поставени в социална изолация. Това означава планиране на всекидневните задачи, график на времето, ангажиране с активни дейности, а не просто стоене пред телевизора.
  2. Редно е всеки да разполага и с лично време, което може да се използва за анализ на личния психичен ресурс, на собствените силни страни и качества. Това е необходимо, защото всяка личност е различна и разполага със строго индивидуален психичен ресурс, а по-дълбокото самопознание подготвя личността за по-пълноценна адаптация.
  3. Спазването на новите ограничения и предпазни мерки трябва да става на фона на не много големи промени в начина на живот. Достатъчно е новините да се гледат веднъж дневно, а другото време да се отдели за полезни занимания, спорт и активно движение вкъщи, дистанционни контакти с близки и приятели, отдаване на хоби или любими занимания, придържане към здравословно хранене.
  4. Голямо значение има избягването на негативната информация, на тревожните новини и на постоянните слухове, свързани с новия коронавирус.

Специалистите по психоонкология препоръчват да не оставяме на заден план вътрешния си живот. Емоционалните процеси, които протичат във всички нас искат внимание и от нас зависи да ги опознаем, за да не ни изненадат. Например, ако отделяме достатъчно време, за да опознаем натрупването на умора, на тревога, на досада, на различните емоции, свързани с новите условия, ще можем да вземем по-успешни мерки срещу тях и да намалим общия стрес. При онкологичните пациенти се отчитат по-високи нива на тревожност и стрес, свързани с COVID-19. Но наблюдаваме, че когато им се предостави необходимата информация, те често реагират много адекватно и се справят добре с последствията на социалната изолация и притесненията, свързани със състоянието им.

Пред всички нас – и лекари, и пациенти, стоят предизвикателства, но при спокоен подход, съобразен с надеждната информация и редовната грижа за себе си, вярвам, че ще продължим нормалния ход на работата си и заедно ще преодолеем трудностите.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече